БРАХИОКОЛОН —Речник на българския език — алтернативна версия

БРАХИОКОЛО̀Н м. Литер. Обособени кратки ритмични единици, състоящи се от отделни думи или кратки словосъчетания, които в устната реч се отделят с паузи, а в писмената — обикновено със запетаи, напр. Мечтател безумен, / образ невъзможен, / на тъмна епоха / син бодър, / тревожен.

— От гр. βραχύς ’кратък’ + κ?λον ’член на тялото; част на изречението, период’.