БРАШНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БРАШНЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от брашно. Воденичното кречетало се подхвърляше над сурово търкащите се воденични камъни.. В сандъка се стелеше жълтеникавата брашнена струя. З. Сребров, Избр. разк., 21.

2. Който е приготвен от брашно. — Мъни-мъни, патенца!... Мъни-мъни, сестрички!... Елате си, мамините! Дойдете си миличките!... Баба кукурузец ще ви хвърли, брашнена кашица ще ви забърка... О. Василев, УП, 38.

3. Който е посипан или изцапан с брашно. Из улиците се подаде стар, наведен воденичар, брашнен от горе до долу. Елин Пелин, Съч. II, 90. От къщната врата се подава стрина Стоичковица с тестени ръце, с брашнен сукман. Елин Пелин, Съч. II, 8. Баба Ерина се показа с точилка в ръка и препасана с брашнена престилка. К. Петканов, СВ, 192. Брашнени ръце.

4. В който се държи брашно, предназначен за брашно. Пейчо пръв се опомни, хвана добре торбата и сръчно я изсипа в кошера. Златка взе празната торба от ръцете му, леко я изтърси, после я сдипли на четири и я сложи на ръба на брашнения сандък. К. Петканов, П, 12. Работниците, които идваха да закусват в своите сини комбинезони, станали от цимента сивкави, имаха вид на хора, току-що изскочили от брашнен хамбар. Г. Белев, КВА, 281. Брашнен чувал.

◊ Брашнен чувал. Разг. 1. Човек, от който винаги може да се вземе още нещо, обикновено пари. 2. Сложна работа, в която все още се намират грешки или още може нещо да се добави, направи, въпреки вложения голям труд. Речникът е брашнен чувал.

— Друга (диал.) форма: брашня̀н.