БРАШЪНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРАШЪНЦЀ, мн. няма, ср. Умал. от брашно. Стоян си мислеше: "Брашънце — дал господ." Д. Талев, ЖС, 91. — Дошъл съм да си потърся малко брашънце, защото децата ми гладуват! Г. Караславов, ОХ II, 141. Една сутрин тя взе брадвата и едва се провлече през дебелия сняг към далечните кошари. Отиваше да моли шъпа брашънце за момчето си. О. Василев, ЗЗ, 22.