БРЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
БРЕ1 частица. Разг. 1. При обръщение или сама като обръщение — за изразяване на фамилиарност, близост; бе, брей1. — Ти ли си клисарят? Добро утро бре, човек. Чакай малко. Д. Талев, ПК, 46. Тича старецът при Кольовия син. — Брей, юнако, тука ли си бре? Ив. Вазов, Съч. Х, 100. — Добра стига! — поздрави ги той и без много да му мисли, попита: — Бре байовци, накъде се отива за ада? Елин Пелин, Съч. I, 31. — Хора бре! Да знаете, че ще пукне топчето. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 124.
2. Обикн. при обръщение или сама като обръщение — за усилване с отсянка на фамилиарност: а) При подкана, увещание или заповед; бе. — Защо не кажеш, бре? Хареса ли ми годеника? Й. Йовков, АМГ, 15. — Ела бре, сине, ела да се видим. Й. Йовков, ПГ, 278. — Кажи някоя, бре Пижо! — Е, що ще ти кажем, Пендо! Елин Пелин, Съч. V, 78. — Да избягаме бре сине! — молеше го майка му. — Ще идем вдън горите, та и слънцето няма да ни намери. Г. Караславов, Избр. съч. V, 368. Думах му на наш Пройка: — Слушай мене, бре майка, аз да ти избера момиче. Чудомир, Избр. пр, 40. Пенчо, бре чети, — / Пенчо не чете. П. Р. Славейков, ДС, 14. Народе бре, бре хора бре, бре люде бре! Гасете! Ив. Вазов, Съч. ХХV, 108. б) При присмех, обикн. с отсянка на укор, или при укор. При тоя сняг, току влез в гората,..., вземи белката и се върни,.. — Бре, че ги лесно ловиш! Елин Пелин, Съч. II, 103. — Недей толкова ѝ се предава — .. Какъв си ми мъж бре! З. Сребров, Избр. разк., 130. Много си бил деликатен, бре! Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 4. в) При вайкане, оплакване. — Бре Бошко-о-о-о, бре мъжо-о-о-о, като умираш, кому мен оставя-а-а-аш! Ц. Церковски, ТЗ, 22. Борил се петльо с петлите, / изкълвали му очите. / Жално се петльо провикна: / — Олеле, варе, бре варе, / не видите ли другаре, / каква е бела станало / и каква има да стане? П. Р. Славейков, Избр. пр. I, 176. г) При изразяване на грубо, лошо отношение, обикн. при ругаене, пъдене или при клетви; бе. — Мамо — щрък! Мамо — щрък!.. Какво се дерете бре, проклетници проклети! Елин Пелин, Съч. II, 8. — Защо се натрапваш насила, бре дърто магаре? — изкрещя Стоян. Т. Влайков. Съч. I, 1925, 24. Срещу тях, близо пред тях [турците] се бяха струпали тримата Глаушевци и петимата селяни, блъскаха ги накъм портата с гърди, с лакти.. На две стъпки след своите махаше ръце Султана и викаше през сълзи: — Дръжте ги... Изпъдете ги... Ха бре, ха бре! Вън! Вън! Д. Талев, ПК, 273-274.
3. Като съотносителен съюз. За свързване на еднакви части на изречение или на прости изречения в едно сложно (към всяка част или към всяко изречение) — при изреждане на предмети, последователно извършвани действия или противоположни възможности; бе... бе, и... и, ту... ту, а...а. -Божи работи, Пено, божи работи! — говореше попът на клисаря... Ей-на̀, хаджи Вълко, зет му Радул — отидоха си. Сега и Василчо: бре коне, бре мухабети и... конец! Й. Йовков, СЛ, 73. Бре молби, бре унижения, нищо не помогна — непреклонен. И представи си сега, няма къде да си посрещнем гостите. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 454. Питката хукнала. Бре нагоре, бре надоле, между старите дървета — право на нивата. А. Каралийчев, ПС I, 8. Напрежните наши бяха я подкарали на акънтия: бре трепаха, бре косиха, бре стреляха, съсипали бяха орталъка. Ал. Константинов, БГ, 20. Какво ли не дрънкаха след нея,.. Такава станала, онакава станала, бре тук я видели, бре там я срещнали! Г. Кар?славов, СИ, 302. Цял живот чакахме с баба ти Цветковица едно момиче. Бре по доктори и врачки ходи, бре варени билки пи, бре камъни носи под колана си. Не ни даде господ люлка. А. Каралийчев, В, 77.
БРЕ2 понякога удвоено или утроено бре-бре, бре-бре-бре междум. Разг. 1. За израз на изненада, учудване; брей2. Бре, я виж, оня си оставил писмото. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 42. Владиката, че е владика, па и той е в пъклото. — Бре, не думай! Елин Пелин. Съч. I, 34. — Пожар! Саплъците на Вълчана горят!.. — Бре, че то голям огън, бе! Й. Йовков, Ж, 1945, 73. Там пък сватбари съгледал. Край черквата се струпали. Булката била висока, пък вратата нисичка. Бре, как да влезе през нея. Ран Босилек, ВП, 41. Отскочил Дядо Мраз и ето — погнала го баба Зима по небето. Мигом там ужасна бъркотия настала: — Бре-бре-бре, каква е тая страшна хала!... А. Разцветников, ОНН, 21. Ех, задигнал пет коли сено — голяма работа! А сега... — Та триста декари, а? — Бре-бре-бре! Триста, по осемстотин — двеста и четиресе хиляди левчета сухи пари!... Г. Караславов, СИ, 97.
2. За израз на задоволство, радост, възхищение; брей2. Този път неговата кокошчица снесла не бяло, а жълто яйце, цялото направено от злато. — Бре! — зарадвал се дърварят, грабнал яйцето и се завтекъл право към града при златарина. А. Каралийчев, ТР, 106. — Бре! — възкликна старецът и радостно потри брадата си. — Какво има? — попитах аз. — Видра, момчето ми, видра. Ем. Станев, К, 16. — Ха, да ни е честито, Райчо... Бре, ама па и машина... Ще срива синорите, та дим ще се дига... Гр. Григоров, Н, 135. — Бре, то било същинско чудо денем из гората! Навред хубост, навред прелест ненагледна. Ем. Станев, ГЧ, 8.
3. За израз на недоволство, досада, недоумение, яд; брей2. — Дълга нощ, бре! — въздъхна отец Онуфрий. Елин Пелин, Съч. II, 142. Село не се виждаше. Иван пак спря, пораз‑
гледа наоколо, ослуша се.. — Бре, да се не види макар! — изпъшка Иван. Й. Йовков, ПГ, 19-20. — Ама тя не е вдовица, има си мъж... — Има мъж, а? Бре, тя ме е излъгала! Елин Пелин, Съч. II, 94-95. Защо не ни разправи, бе синко, тогава по-добре, да ни вразумиш? Тюх бре, какво направихме! Ив. Вазов, Съч. VII, 130-131. — Винотооо, винцето — тригодишното отиде, та се не видя! — .. — Бре, да му се не види! Е как стана това? Елин Пелин, Съч. I, 191-192. Тю, бре! Та нито една невеста от сутринта не се совна край кафененцето. Г. Караславов, Избр. съч. II, 224. — Бре, бре, сякаш мечка са увели горе. Ще съборят къщата магаретата му недни. Лошав свят започна да са извъжда, Паздерка!... Ц. Церковски, Съч. III, 213.
4. За израз на сепване, тревога, уплаха и под.; брей2. — Бре, щях да подмина! — сепна се Ильо, спря се и разгледа. Ето я малката нива, ето фия. Г. Караславов, СИ, 237. Когато стигнал до самия изход на пещерата,..., един огромен камък се спуснал отгоре, паднал напреде му и затворил пещерата. Бре, ами сега? А. Каралийчев, ТР, 130. "Дето бодна, кръв проливам!" — Бре, що е туй! Бягай да бягаме! — викнал Вълчо и дим да го няма. Ран Босилек, Р, 51. Легнах си,.. И съм заспала. По едно време усетих,.. нещо тежко, нещо студено, ей тук на гърдите си. Като отворих очите си: зъмя! — Бре! Й. Йовков, ВАХ, 112.
5. Провикване при народни песни. Палавки запеха / скоклива песен — и ергени подлудеха: / Тоз "И-ху-ху!" крещи, там друг "Бре-бре-бре!" К. Христов, ЧБ, 98. Сега вече всички пригласяха.. — "Ей, либе, щуро, глупаво! / Коги не знаеш да либиш, / защо се барем закачаш? Що си легнало зад мене?" — Бре-бре-бре-бре-брееее! — викаше сипаничавият хъш. Ст. Дичев, ЗС I, 441.
◊ Ха бре, у бре, де бре; ха бре, де бре. Разг. В сказ. функция. Изразява предхождащо продължително и съпроводено с трудности движение или някакво друго предварително действие, преди да се осъществи определената цел. Дигам се аз тая заран рано-рано, плюя си на петите — и ха бре, у бре, де бре, та чак в тая пуста Карабакалка се дотътрах. Б. Обретенов, С, 153. Събирали сме се цяла хайка мъже да я отървем. Надигнем колове, сопи и ха бре, де бре, дорде уловим Жото. Кр. Григоров, Р, 58-59. Не щеш ли, попа да засака тамам цели пет кутела! Та втурнаха се селяни, та вура, та кома, та ха бре, та де бре, та пресекоха на три кутла. М. Георгиев, Избр. разк. 202. Ха бре, де бре, най-сетне се съгласи.