БРЕЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БРЀЖЕН, -жна, жно, мн. жни, прил. 1. Остар. Книж. Който се отнася до бряг; крайбрежен. От витошкия първенец бихме видели дунавската лента или поне неговата брежна линия, а също така и гр. Лом. П. Делирадев, В, 246. Мойто либе сяка вечер /../ на разходка край реката/ под ръка си водя. / Сядаме си на тревата, / при брежния пясък. Хр. Белчев, Избр, съч., 53. Брежни ветрове се наричат такъви, които духат по морските брегове. К. Смирнов, З, 47.

2. Диал. Стръмен, скалист, бреговит. Брежно място.