БРЕЗЕНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРЕЗЀНТ м. 1. Груб непромокаем плат. Той нямаше багаж, ако не се смята смешната старомодна военна торба от брезент. Тя висеше на дълъг каиш през рамото му. Бр. Йосифова, БЧМ, 69. Две квадратни огради от брезент служеха за съблекални [на плажа]. Ем. Манов, БГ, 43. Палатка от брезент.

2. Къс от такъв плат обикновено за покриване на стоки, на предмети и др., оставени на открито. Леглата са двуетажни. Железни. И над тях е обтегнат само по един брезент. Б. Шивачев, ПЮА, 58. Покрихме колата с брезент и в същия момент ливна пороен дъжд. К. Митев, ПБ, 101. Чичо Марин и Мишка намазаха тракторите с дебел слой масло. Разровиха наоколо снега, покриха моторите с брезенти и черги. А. Гуляшки, МТС, 277.

— От хол. presenning ’обвивка, завивка’ през рус. брезент.