БРЕЗЕНТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БРЕЗЀНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, и -а, ‑о, мн. -и, прил. Брезентов. Погледът му не се откъсваше от брезентената палатка, в която заседаваше щабът на отреда. Д. Ангелов, ЖС, 402. По улиците тичаха двама души. Единият в матроска униформа, другият — в памуклийка с калпак и наушници. На гърба му се развяваше брезентно наметало. Д. Добревски, БКН, 164. Ръчичка и пак ръчичка — обади се един електроженист, като,.., изтърси панталона с брезентената си ръкавица. Д. Кисьов, Щ, 473.