БРЕЙ —Речник на българския език — алтернативна версия
БРЀЙ1, частица. Разг. При обръщение или сама като обръщение — за изразяване на фамилиарност и обикн. по-грубо отношение към някого. а) Обикн. при покана, увещаване за нещо; бре1. Двама войници се зададоха от завоя, цели засипани със сняг. — Брей, иде ли война отгоре? Ив. Вазов, Съч. VI,130. Някой ми оставил още едно дете. Брей хора, чие е това дете, бе? Елин Пелин, Съч. I, 186. Брей, Иване, ето тука майка ти! Ив. Вазов, Съч. VI, 125. б) При напомняне или забрана за нещо. — Дръж са брей, да не ни засрамиш, че дявол та зима! — извикаха подиря ми затворниците. З. Стоянов, ЗБВ III, 143. — Хей, момче — обърна се той към коларя, — да гледаш добичето, брей, чу ли? Елин Пелин, Съч. II, 157. Няколко деца подгониха ято патки,.. Димо не изтърпя.. и викна на децата: — Брей, не гонете патките! К. Петканов, МЗК, 9. Да не гониш кошутата брей! Й. Йовков, СЛ, 24.
БРЀЙ2 понякога удвоено брей, брей междум. Разг. 1. За изразяване на възражение, несъгласие или укор. Перчат се, че са ходили на хаджилък.. Брей, голямо чудо! И Йорги може! Щом има пари — може! Д. Немиров, Б, 127. — Моето колелце е много малко и не може да се бяга с него. — Брей, ти! А с моето може ли да се бяга? П. Славински, МСК, 25. — За майстора не се приказва така... Срамота е! — Брей!... срамота... Ст. Чилингиров, ХНН, 80. Брей, човече, как в две години близо нито веднъж не намери време да пишеш на брат си подробно какви успехи имаш, какво става с теб! М. Грубешлиева, ПИУ, 218. Какъв човек си, брей — забрави ме. Остави ме тук и не се обади да попиташ, как съм, що съм. Елин Пелин, Съч. IV, 198. А добре дошли! Брей, брей, като отидохте на туй пусто море, сякаш решихте да годинясате там бе! Че не се и обаждате. И. Петров, ПР, 134.
2. За изразяване на възмущение, недоволство, яд, закана; бре2. И като опъна набърчените чизми към колената си, рече с дебел дрезгав глас: — Много прашуляк, брей! Елин Пелин, Съч. III, 33. Той... обходи с поглед запустялата, повехнала, тревясала и изпотъпкана градина, въздъхна и рече като на себе си: — Съсипаха имотеца брей! Г. Караславов, Избр. съч. VI, 251. Брей да му се не види... Ако Рангел знаеше, че така ще потръгне, може би нямаше да се реши на такава стъпка... Кр. Григоров, Н, 67-68. — Брей, хинает човек, не оставя хората да се наядат. Й. Йовков, ВАХ, 147. Хвърчи като ураган [околийският началник] из чаршията, гдето види събрани, като им скръцне със зъби, като им изреве само: "Брей, мислете си! Ако някой не е разплаквал дете в майка — аз ще разплача!" Ал. Константинов, Съч. I, 45. — Ти пак какво, нахут ли мъкнеш на улицата? — сгълча го Райко. — Брей, брей, ушите ще ти оскубя! Х. Русев, ПС, 68. Брей, че жега, брей, че пек! П. Бобев, ГЕ, 62.
3. За изразяване на изненада, учудване, недоумение; бре2. — Брей, че ти си бил цял поет, бе. Ал. Константинов, БГ, 90. О-хо! Добре дошъл, Ванко! Брей, какъв си израснал! М. Грубешлиева, ПИУ, 9. — А ние, дядо Стамате, убихме два диви бивола — похвали се Тошко. — Брей! С тия пушки ли? — С тия. П. Незнакомов, МА, 68. Жълвата се чудеше и маеше. — Какво нещо е спало над главата ми, брей! — викаше той. Ем. Станев, ЯГ, 42. Голям род, голямо нещо, брей! Черквата е пълна с народ. Св. Минков, РТК, 126. Яка душа, брей! Полежа, полежа, някой и друг ден ни жив, ни умрял и пак се надигна като язовец из дупка. Чудомир, Избр. пр, 20. Брей! Как ще реша задачите!
4. За изразяване на задоволство, радост, възхищение; бре2. После го помириса и каза: "Брей, колко хубаво мирише това цвете!" Т. Влайков, Съч. I, 1941, 72. "Ей, — мислех си аз, — славен живот, брей! И в гората ходя, и птичи яйца намирам, и ягоди и къпини ям. Хр. Миндов, СбЦГМГ, 415. Гледаше го [гарджето] старата гарга и не можеше да му се нарадва. — Брей, че хубавец съм родила! — мислеше си тя. Св. Минков, ПК, 26. Като си изми ръцете, той седна пред кошарата, пое новия буквар, разгъна го, разгледа картинките и го сложи на коленете си. — Брей, че хубаво нещо! Чудесни картинки! А. Каралийчев, ТР, 10-11.
5. За усилване при сепване, досещане за нещо; бре2. — Брей, до полицейския час остават само двадесет и пет минути... М. Грубешлиева, ПИУ, 303. — Брей, щях да забравя! Прати ме Войхна да ти кажа да не чакаш Нистора и другите. Ст. Загорчинов, ДП, 313. — Брей, то вече се стъмнило.
БРЕЙ, брѐят, брѐя, мн. няма, м. Високо тревисто увивно растение със сърцевидни листа, дребни зеленикави цветове и червени зърнести плодове, чиито месести корени се употребяват в народната медицина. Tamus communis. Поток през вадата се бистроструен лей, / покрай нависнали къпини, сляз и брей. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 118.