БРЕК

БРЕК неизм. Спорт. При бокса — команда на съдията за кратко прекратяване на играта, когато единият от двамата боксьори плътно се е прилепил до другия, за да избегне ударите му; спри, раздели се! Той става неохотно, мъчи се да се залови за противника си. Съдията на ринга командува "брек" и ги разделя. П. Вежинов, ДМ, 64.

— От англ. break ’прекратявам, спирам’.

Списък на думите по буква