БРЕКЧА —Речник на българския език — алтернативна версия
БРЀКЧА ж. Геол. Утаена скала, съставена от споени ръбести късове от различни скали, използвана и като декоративна за облицовка или подове. В пещерата "Темната дупка" .. костите от козата .. и пещерната мечка .. на много места образуват типична костена брекча. ПН, 1935, кн. 8-9, 127. Пода покрихме с брекча.
— От ит. breccia.