БРЕТОН —Речник на българския език — алтернативна версия

БРЕТО̀Н м. 1. Коса, спусната върху челото над веждите, подрязана обикн. в права линия. Военният .. бегло погледна към съседната маса. Там самичка седеше млада жена с мека черна коса, спуснат бретон над тънко изписани вежди. Н. Кирилов, ПД, 152. Челото бе скрито под дълъг, леко къдрав бретон. М. Кремен, РЯ, 612.

2. Вид дамска шапка с вдигната периферия от всички страни.

— От фр. breton ’бретонски’.