БРЕТО̀НЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бретон. Тя [Милена] приличаше на малко подгонено зайче, което търси да се скрие някъде; късичката и мека руса коса се бе разпиляла над челото ѝ като ниско бретонче
и правеше лицето ѝ още по-дребно. К. Калчев, ЖП, 43.