БРЕХ

БРЕХ междум. Простонар. 1. За израз на изненада, възхищение, учудване или недоумение; бре2, брей2 , брях2. — Брех, че сърдит! — рече той. Й. Йовков, ЖС, 169. И си спомняше: "Брех, какво беше едно време! Млада жена с чужди мъже да седнеше... Малее! ... Пердаха махни, ами от селото щяха да я изгонят!... Г. Караславов, Избр. съч. Х, 102. — Брех, машина! — плесна с ръце другарят на Николай. — Я да я видим. П. Проданов, С, 92. По плочника приближаваше висока, стройна жена, цялата облечена в скъпи кожи.. — Брех, майка му стара! Красота! — не се сдържа Стефан и впи очи в хубавицата. Ст. Дичев, ЗС I, 395.

2. За израз на недоволство, яд; бре2, брей2, брях2. — Брех, да му се не види! — Киро презрително се усмихна. А. Гуляшки, ЗР, 232. По две кожи ще ни смъква от гърбините.. — Брех, мама му стара! Г. Караславов, Избр. съч. II, 254-255.

— Друга форма: брях.

Списък на думите по буква