БРИГА —Речник на българския език — алтернативна версия

БРЍГА ж. Диал. Грижа. Когато след смъртта на мъжа младата набожна вдовица заминала за Русия с твърдо намерение да посвети живота си Богу, тя оставила малката си рожба на попечение на своите роднини, които, вижда се, малко са имали брига за бедното, лишено от майчини грижи, сираче. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 600.

— Ит. briga през схр. брuга. — (вж. Л. Ванков, към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960, с. 187—188), Български народни песни на бр. Миладинови, 1861, с. 98.