БРИГАДИРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БРИГАДЍРКА ж. 1. Участничка в трудова бригада. Бригадирка ходих миналото лято. Нали пресушихме голямото блато. С. Ангелов, ХЛ, 6. Първомайски привет на героичната народна младеж, на младите бригадири и бригадирки. РД,1949, бр. 110, 2.

2. Ръководителка на трудова бригада (във 2 знач.). В двора завари сестра си. По решение на общото събрание тя бе повишена от звеноводка на полевъдна бригадирка. Ст. Даскалов, СЛ, 59. Зиме, пролет, лете, есен / с тебе свиря нова песен: / за прочути бригадирки, / звеноводи и пастирки. Ран. Босилек, Р, 33.