БРИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БРИК неизм. прил. 1. За цвят, багра — който е червен с оранжев примес като цвета на печена тухла, керемида; керемиденочервен. Тоалетът ми е в цвят брик.

2. Като същ. брик, мн. няма, м. Червен цвят с оранжев примес като цвета на печена тухла, керемида; керемиденочервено. Тоновете [на дрехите] са наситени, но не крещящи. Превес имат оттенъците в брик и бордо. СТ, 2000, бр. 5, 24.

— Фр. brique ’тухла’.