БРИЛЯ̀НТЕН

БРИЛЯ̀НТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, и (рядко) -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до брилянт1; брилянтов. До него седеше възрастна дама,.., с множество брилянтни пръстени и с огърлица на тънката си суха шия. Д. Ангелов, ЖС, 107. Носеше се елегантно, на копринената му връзка винаги блестеше брилянтна карфица. А. Гуляшки, Л, 435. По клонките извити на брезите / снегът като брилянтен прах блести. Н. Фурнаджиев, ВД, 33.

2. Муз. За музикално произведение — който има елементи, придаващи външен ефект, блясък. Брилянтен етюд. Брилянтен валс. Брилянтно рондо.

БРИЛЯ̀НТЕН

БРИЛЯ̀НТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни, и (рядко) -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до брилянт2. Към мене се приближава момиче с черна брилянтна престилка. Ст. Сивриев, ЗСБ, 125. За Новата година всеки искаше да зарадва близките си с някакъв подарък и облечените в черни брилянтени престилки щандистки не можеха да смогнат да отговарят на всички въпроси. Д. Кисьов, Щ, 392.

Списък на думите по буква