БРИЛЯНТИН —Речник на българския език — алтернативна версия

БРИЛЯНТЍН, мн. няма, м. Парфюмиран крем или течност за коса, които придават блясък, лъскавина. Този мъж беше облечен с черен граждански костюм,.. Намазаната му с брилянтин коса беше причесана на път, извита малко настрана и закриваше дясната половина на полегатото му, бледо и тясно чело. К. Калчев, ЖП, 10. Куртев беседваше любезно с дамите. Косата му, опъната, лъщеше от брилянтина. Й. Демирев и др., ОС, 31.

— От фр. brillantine.