БРИЛЯНТОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРИЛЯ̀НТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Брилянтен1. На именния ѝ ден той ѝ поднесе едно брилянтово перо с най-блестящи лазурни сапфири и едри топази. Ив. Вазов, Съч. ХI, 151. Той беше в разцвета на своя‑

та възраст,..., елегантно облечен, с два брилянтови пръстена на лявата ръка. СбЦГМГ, 110-111. ● Обр. Изведнъж две едри брилянтови сълзи бликнаха и се проточиха по бузите на болната... Ив. Вазов, СбНУ II, 92.