БРИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БРЍЧКА ж. 1. Лека покрита кола, теглена от един или два коня, за превоз на пътници. По една пътечка дете водеше вързано за рогчетата агне. По-нататък едноконна бричка едва-едва се клатеше по шосето. К. Константинов, СЧЗ, 128. Пред вратата на книжарницата спря бричка с чергило и два коня. От седалката ѝ скочи млад мъж в бозово шаячно облекло. Д. Талев, ГЧ, 107. До Филибе нямаше железница. Пътниците трябваше да идат до Саранево с файтон или бричка и оттам да се качат на Хиршовата железница. А. Каралийчев, ПГ, 211. Пусто поле, през полето полека / моята бричка се влачи едвам. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 67.

2. Разг. Пренебр. Стара, износена кола, автомобил или машина. Парната машина блесна с всичката си "красота". — Ха, че... бричка! — изпусна се другарят му и затисна с шепа устата си, за да не се разсмее. П. Проданов, С, 93.

— От ит. biroccio ’двуколка’ през рус. бричка.