БРЍША

БРЍША, -еш, мин. св. бриса̀х, несв., прех. Диал. 1. Бърша. — Ни един няма да оставим, майка им стара! — изрева Иван Боримечката, като продължаваше да брише с шапка зачервенялото си мокро лице. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 123. — Не знам — въздъхна девойката, като си бришеше очите. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 55. Дядо Либен пъшкал и брисал челото си. Л. Каравелов, Съч. II, 30.

2. Трия, изтривам нещо написано. Той писа, бриса, пухтя, седна на стола,.. стана, разходи се и отново се зае да решава [задачите]. ОФ, 1958, бр. 4190, 2. В палата си Абдул-Хамид / на бяла книга пише, / и често мръщи се сърдит / и писаното брише. Ив. Вазов, Съч. I, 114. бриша се страд. и възвр.

Списък на думите по буква