БРОД —Речник на българския език — алтернативна версия

БРОД, бро̀дът, бро̀да, мн. бро̀дове, след числ. бро̀да, м. Плитко място на река, удобно за преминаване. По онова време мостът още не беше направен, та се преминаваше по каменист плитък брод, който само към средата бе поиздълбан от течението. Т. Харманджиев, Р, 22. Ето един смелчак, освобождава се от облеклото си и плахо на‑

газва в струите на Ерма. Той гази в едно направление, в друго, в трето, — търси брод. Ал. Константинов, Съч. I, 102. Затракаха ножовете върху пушките и първите патрулни двойки поеха бавно пътя към бродовете на Места. Й. Йовков, Разк. II, 59. Синьо ми небо край няма, / морский ми пясък чет няма, / дълбока вода брод няма, / хубава мома род няма. Ст. Младенов, БТР I, 210. Със лудо са брод изпитва. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 143.