БРО̀ДЕНЕ

БРО̀ДЕНЕ ср. Отгл. същ. от бродя. Длъжността му бе оставяла много свободно време. Той го бе прекарал повече в бродене и лутане по околните ридове и пущинаци. Ив. Вазов, Съч. ХI, 27. А може би тия общи бродения по партизанските пътеки оттогава са проправяли неусетно пътечката до сърцето ѝ! Ст. Даскалов, СЛ, 189.

Списък на думите по буква