БРОДНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

БРО̀ДНИЦА ж. 1. Жена, която броди нощем и прави магии; магьосница. На Еньовден врачките, бродниците отиваха на някоя нива с хубаво жито, събличаха се голи, .. обираха най-високите класове — "ца‑

рете",.. и после, хвърляйки тези "царе" в своята нива, "пренасяха" там плодородието на "измамената" нива. Ив. Хаджийски, БДНН I, 53.

2. Според народните поверия — дух на умряла жена или на удавница, който броди нощем. В българската народна поезия и народна философия той [първобитният анимизъм] се е изразил конкретно в няколко митически образа с не толкова ясен смисъл, каквито са самовилите — самодивите (орисници-наречници, веди, юди, бродници), змейове, лами, хали. Б. Ангелов, ЛС, 37.