БРОДЯГА —Речник на българския език — алтернативна версия

БРОДЯ̀ГА, -та, мн. -и, м. Книж. Скитник. За да почувствувам живота на бродягите и декласираните типове, ходех преоблечен и необръснат в нощните бордеи на улица "Сердика". Ив. Димов, АИДЖ, 156. Той нямаше багаж, ако не се смята смешната, старомодна военна торба от брезент. Тя висеше на дълъг каиш през рамото му и придаваше на пътника несигурния вид на бродяга. Бр. Йосифова, БЧМ, 69.

— Рус. бродяга.