БРОЕНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
БРОЕНЍЦА ж. Обли или продълговати зърна от кехлибар, седеф, кост, дърво и под., нанизани на връв, краищата на която са свързани. Кърсердаринът му пращаше божигробски броеници от кехлибар. Й. Йовков, СЛ, 12. Отец Сисой,..., бавно и спокойно местеше с хубавите си пълни ръце зърната на кехлибарената си броеница и унесено мълчеше. Елин Пелин, Съч. IV, 57. Кадански също седна на стол, наведе се над коленете си и заброи седефените зърна на броеницата си. К. Петканов, ДЧ, 80.
◊ Броя броениците. Разг. Стоя без работа и гладувам.