БРОЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРОЀЦ, мн. бройцѝ, м. 1. Лице, на което е възложено да брои нещо; броител, брояч, преброител. Поотвори вратата на джамията и като видя в дъното заетите бройци, бързо се върна. Б. Несторов, АР, 118. Хаджи Драган.. изсипа жълтиците на бюрото.. Старецът започна да брои монетите, като ги редеше на стълбчета. Никола му помагаше.. Перото скърцаше по дебелата гланцова хартия, монетите звънтяха между пръстите на бройците. Ем. Станев, ИК I-II, 294-295.

2. Остар. Помощник на касиера в банка, който се занимава с броене на постъпилите пари.