БРОЖЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРОЖЀНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Обществена проява на недоволство; вълнение. Още от месец юли, като се разчу за Берлинския договор, по цяла Македония започна едно общо брожение сред българите. Сега се знаеше, че по Струма, от двете ѝ страни, селата са се дигнали да прогонят турците. Д. Талев, ПК, 668-669. Градът, вълнуван от трескави брожения, очакваше нови чудеса, необикновени и невиждани. Ст. Загорчинов, ЛСС, 101. Беше през втората половина на 80-те години — тогава почваше измежду учениците в гимназиите онова смътно идейно брожение, от което по-сетне се и оформи социалистическата партия. Г. Константинов, ПР, 185.

— Рус. брожение.