БРОЙНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

БРОЙНЍЦА ж. Остар. и диал. Броеница. Всички тие люде,.., които се надваряха под портиците на църквите да си купат бройници, кръстчета, иконки,.. носяха на лицата си изражение на люде честити. К. Величков, ПССъч. III, 5-6. Употребява ся [кехлибарът] за чубуци,.., за бройници и за други украшения. Д. Мутева, ЕИ, 137.