БРОМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРОМ, бро̀мът, бро̀ма, мн. няма, м. 1. Хим. Химически елемент В — тежка тъмночервена течност с остра задушлива миризма. Бромът е единственият течен металоид. Хим. VII кл, 1965, 70.

2. Разг. Бромово съединение, използвано като успокояващо и сънотворно лекарство. Нямаме нужда да ходим по далечни страни, да дирим бром за нервите си и ясност за мислите си...Ив. Вазов, Съч. ХV, 100. — Нищо ли не вземахте за сън? — Вземах. Бром и още нещо. Ем. Манов, БГ, 112. — Сега ще ви ударя инжекция с бром, ще се успокоите, ще заспите... Кл. Цачев, СШ, 143.

— От гр. βρ?μος ’зловоние’.