БРОНЕВА̀К

БРОНЕВА̀К, мн. -ци, м. Боец, който служи или е служил в бронирана войскова част. Златан се обърна неохотно — срещу него стоеше леко разкрачен и с поизмачкана цигара на края на устните тънък, спретнат броневак. П. Вежинов, ВР, 68. И седят в тях [камионите] броневаци / в битки обгорели, / бавно свалят им калпаци / старци посивели. Т. Харманджиев, П, 108.

Списък на думите по буква