БРОНЕИЗТРЕБИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРОНЕИЗТРЕБЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Оръдие, което се използува срещу бронирана бойна техника (танкове, бронирани кораби, бронетранспортьори и под.); противотанково оръдие. Вдясно бяха докарани бронеизтребители и още след първите изстрели се чу тържествуващо "ура": един от бункерите бе престанал да бълва огън. П. Вежинов, НС, 40.

2. Боец, който обслужва такова оръдие. Около нас бронеизтребители, минометчици и картечари се смесиха с редиците на пехотата, като биеха ожесточено, в самозабрава по отстъпващите немци. П. Славински, ЛЩ, 442. Къщите им бяха претъпкани с войници, защото освен бронеизтребителите в селото квартируваше и един от полковете на оставената в резерв дивизия. П. Вежинов, ВР, 64.

3. Лек, подвижен боен самолет, предназначен да унищожава бронирана бойна техника, жива сила и др. военни обекти.