БРОНЕНОСЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия
БРОНЕНО̀СЕЦ1, мн. -сци, след числ. ‑сеца, м. Военен кораб с мощно артилерийско въоръжение и солидна бронева защита. Екипажът беше строен на носовата палуба с лице към броненосците на бившия руски царски флот. Д. Добревски, БКН, 37. През май 1905 г. избухнало въстание в черноморската флота, на броненосеца "Потемкин". Ист. Х кл, 152.
БРОНЕНО̀СЕЦ2, мн. -сци, след числ. ‑сеца, м. 1. Едър бозайник с тяло, покрито с броня от костно-рогови пластинки, разделена на няколко подвижни пояса, който живее в пустините на Южна и Средна Америка.
2. Само мн. Зоол. Семейство бозайници от разред непълнозъби с дължина на тялото до 150 см, които се хранят с насекоми и безгръбначни, улавяни заради вкусното месо и ценната кожа. Dasypodidae.