БРО̀НЗА ж. Остар. Бронз (в 1 знач.). Огнището сякога е първото украшение на стаята. То бива покрито с бронза. Т. Икономов, ЧПГ, 93. Друга колосална статуя на Атина Промахос (..), била изляна от Фидия от бронза. Н. Михайловски, РВИ (превод), 134.
— Рус. бронза.