БРОНЗОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРО̀НЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е направен от бронз (в 1 знач.). Това беше една аристократическа приемна с тежка луксозност. Орехови мебели,..; японски вази,.. статуи бронзови — поставени пред големи огледала. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 170. През 1896 на бореца поет дигнаха величествен бронзов паметник, сред Артаня — на големия площад на свободата. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 11. По тежките двукрили врати от кедрово дърво висяха лъскави бронзови халки и чукчета. М. Марчевски, ОТ, 28. Бронзов медал.

2. Който е покрит или направен с боя от бронз. Салонът беше боядисан с още прясна, резедава боя с бронзови тапети. Ем. Станев, ИК III-IV, 395.

3. Който е с цвят, близък до цвета на бронза, който наподобява цвета, понякога и златистия блясък на бронз; златисто-кафяв. Спомнете си: тъмната, смачкана фуражка,.. После това загоряло бронзово лице. Й. Йовков, Разк. III, 88. По тъмнозелените глави на мъжките [патици] светлината прелива бронзови отблясъци. Ем. Станев, ЯГ, 66. Под копитата извива прах на облачета сиви / и премрежва с бронзов блясък огнения хоризонт. Хр. Смирненски, Съч. I, 79.

◊ Бронзова болест. Мед. Заболяване на надбъбречните жлези, най-често на туберкулозна основа, което външно се проявява с бронзово оцветяване на кожата. Бронзова епоха (ера); бронзов век. Истор. Ра̀нен период от историята на човечеството, през

който оръдията на труда и оръжията са били изработвани от мед и бронз. А моят народ / работи, / умира, / както в дълбоката / бронзова ера. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 77. Бронзова манатарка. Бронзовка. Бронзово мастило. Печат. Печатарско мастило с бронзов цвят и блясък.