БРОЯЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРОЯЧ¹ м. 1. Броец. 20-стотинковите монети от обществените телефонни апарати се преброяваха досега ръчно. С тази работа бяха ангажирани специални броячи. ВН, 1961, бр. 2970, 1.

2. Жарг. Човек, който следи какво правят другите и доносничи за тях. Той е един брояч! Пази се от него!

БРОЯ̀Ч² м. Техн. Уред, който се прикрепва към различни инсталации, машини,

електрически и др. устройства, за да отчита броя на въртенията обикновено на лостове, на дискове или броя на електрически, биологически и др. импулси.