БРРР —Речник на българския език — алтернативна версия

БРРР междум. 1. Звук, който човек издава при неприятно усещане на студ. И тук студ, както и вън. Бррр... студ та се пука. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 65. Ръжените стръкчета зъзнеха от студ. — Бррр! Няма ли да завали снегът, та да ни завие? П. Бобев, ГЕ, 73. Този поглед ме ужаси. Бррр!... Зъбите ми тракат. П. Велков, СДН, 89.

2. За израз на недоволство, на несъгласие.