БРУ̀ЛВАМ

БРУ̀ЛВАМ, аш, несв.;бру̀лна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1.Бруля изведнъж или за кратко време. Когато и майка им притихна в леглото, те [децата] станаха безшумно, наметнаха дрешките и излязоха навън. Брулна ги леденият вятър. А. Каралийчев, ПС III, 51. Вятърът силно брулна горещото му лице. Ст. Дичев, ЗС I, 172.

2. Бруля малко количество. Брулнах няколко дюли за компот. брулвам се, брулна се страд. брулвам си, брулна си възвр. от брулвам във 2 знач. — Бабо, ябълки ми се ядат! — Иди, сине в градината и си брулни! Г. Белев, ПЕМ, 33.

Списък на думите по буква