БРУ̀СТВЕР

БРУ̀СТВЕР м. Воен. 1. Земен насип пред окоп за защита на бойците и за опиране на пушките при стрелба. Един снаряд експлодира пред самия бруствер на окопа и ги [войниците] зарина с пръст и корени. В. Нешков, Н, 147. От своя страна ние се залепваме до бруствера и продължаваме стрелбата. Л. Стоянов, Х, 13. Той се движеше по окопите и ходовете винаги наведен, никога не стърчеше над бруствера. П. Вежинов, НС, 44.

2. Бронирана стена на военен кораб за защита основите на комин, на бойна кула и др.

— Нем. Brustwehr през рус. бруствер.

Списък на думите по буква