БРУТО —Речник на българския език — алтернативна версия

БРУ̀ТО нареч. 1. Търг. Заедно с опаковката; заедно с дарата (за стока, която се тегли). Противоп. нето. Кафето струва бруто 8 лева килограма.

2. Финанс. Без да се приспадат удръжките (за сума). Във ведомостта заплатите се изчисляват бруто.

◊ Бруто за нето. Разг. Без да се приспада дарата. — Бруто за нето... Какво е най-сетне това от вас! Ами всеки ден аз дигам по толкова чували! Всеки по кило. Къде отива това?.. — Дигай и бягай, ти казвам! И пак скандал за това пусто "бруто за нето". Д. Калфов, ПЮН, 12-13.

— Ит. brutto през нем. или рус. (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици, ГСУ, 1960, 249). — Ив. Богоров, Френско-български речник, 1860 г.