БРЪМТЕЖ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРЪМТЀЖ, мн. няма, м. Рядко. Бръмчене. Нищо не се чува из махленските дворища освен сънливо тракане на станове и бръмтеж на масури. К. Константинов, Избр. разк., 11. Бавен / подзела ход далеч, дружина шумна сви / в долът,.. — като пчели, кога им матката изхвръкне / из старата тръвна и роя се помъкне / подире ѝ — от клон на клона прехвърчи, / и пълни въздуха с бръмтежа си, бучи / и как и де да се намести дири сгода. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 227.