БРЪМЧЀНЕ

БРЪМЧЀНЕ ср. Отгл. същ. от бръмча. Настъпи мълчание. Бръмченето на пчелите сякаш се усили. В белите цветове на акацията,.., неспирно трептеше жужукането на насекомите. Ем. Станев, ИК I-II, 89. А че моментът беше труден и даже опасен, личеше по нервното бръмчене на телефоните. Д. Димов, ОД, 302. В един и половина часа на улицата се чу бръмчене на лека кола. П. Вежинов, НС, 119.

Списък на думите по буква