БРЪНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРЪ̀НВАМ, -аш, несв..;бръ̀нна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Бръмвам. Мисля да почна тия дни да кося моите ливади. . , такава хубавина по полето — да не можеш да ѝ се нагледаш... като ти цъфнали ония цветя, като бръннали ония пчели, като се размирисали ония билки — рай... Ц. Гинчев, ГК, 236. Засвирили зурли, гърмнали тъпани, бръннали гайди и цигулки и с голяма веселба ги [царският син и момата] завели в царските дворове. Нар. прик., Христом. КМ II, 179.