БРЪСНА —Речник на българския език — алтернативна версия
БРЪ̀СНА2, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. бръ̀снат, несв. 1. Прех. и непрех. С бръснач и под. премахвам, чистя косми гладко, до кожа от глава, лице или тяло. Ръката на чирака затрепера, бръсначът се затресе в нея,.. Бедното момче познаваше, че бръсне Левски. Ив. Вазов, Съч. ХII, 157. Той сапунисва петнадесет минути лицето на задремалия от наслада франт и го бръсне с елегантен размах. Св. Минков, ДА, 92. Тежко на глава, въз която се учат аджамиите да бръснат. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 161. // В съчет. с мустаци, брада. Имам навик, обичай да не си оставям мустаци (брада). Той бръснеше и мустаците, и брадата си. Й. Йовков, ВАХ, 46.
2. Непрех. За студен вятър — бруля, духам силно. На софрата бащата започна да разказва: задухал е един вятър откъм Балкана, реже и бръсне. Нощес ще вие фъртуната. А. Каралийчев, ПС III, 50. На площадчето вятърът бръснеше, обаче в глухата уличка беше завет. Ем. Станев, ИК III-IV, 117-118. Острият ноемврийски вятър бръснеше по земята и си играеше с русите му кичури като със суха трева на запустяла нива. Д. Ангелов, ЖС, 501.
3. Прех. Прен. С отриц. не или във въпр. изр. Зачитам, признавам, ценя, уважавам. Като се почне от ефрейтора, та се свърши с генерала, всеки те подмяташе и никой не те бръснеше за човек. Г. Караславов, Избр.съч. II, 456. — Поп Николай е в катрана, дядо.. — Ами нали беше, божем, поп — свещеник! — Сѐ едно... Тук не бръснат никого — всекиму според делата му. Елин Пелин, Съч. I, 34. — Кмета, кой го бръсне кмета! А̀ко е кмет, да си седи там в канцеларията. Й. Йовков, А, 22. — За Бориса, кайш... Че на Бориса пее ли му още петелът там бе? Че кой го бръсне например за нещо? К. Калчев, СТ, 256. бръсна се I. Страд. от бръсна в 1 и 3 знач. Всякога се бръсна от един и същ бръснар. II. Възвр. от бръсна в 1 знач. Той се готвеше да се бръсне, беше загърнат с бяла авлия и гъста сапунка покриваше цялото му лице. Й. Йовков, Разк. II, 56. Зърнах Максим, седнал до масата, насапунисан — бръснеше се. П. Славински, ПЩ, 387. Бръсна се в един и същи салон.
◊ Кой те пита, бръсне ли се владиката. Разг. Пренебр. Защо се месиш в работи, които не те засягат? Не бръсна за слива (лула тютюн) някого. Разг. Пренебр. Не уважавам, не зачитам никак някого. — Възпитание нямат тия хора, господа! — .. — Ще кажат: "Виж каква се е подгордяла и главозамаяла! Писахме ѝ, а тя не ни бръсне и за лула тютюн!" Ст. Даскалов, СЛ, 368. Ниско бръсна. Разг. Пренебр. Говоря рязко, много остро. Станкулов го смъмри: — Остър език имаш, ниско бръснеш. М. Марчевски, П, 229.