БРЪСНЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРЪ̀СНЕНЕ ср. Отгл. същ. от бръсна2 и от бръсна се. Бръснарят от Буенос Аайрес владее знанията си с оная тънкост, която му отнема цял час време за едно бръснене. Св. Минков, ДА, 92. Ножче за бръснене.

◊ На такваз глава — таквоз бръснене. Употребява се, когато някой заслужено понася някакво лошо отношение, грубост.