БРЪСТЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРЪ̀СТЯ¹, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. 1. Сека бръст за храна на добитъка.

2. Храня добитък с бръст. Стойку лю, син‑

ку, Стойку лю, / хубаво паси овцет’ъ, — / хубаво бръсти козит’ъ. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 262.

3. Непрех. За коза — ям бръст, ям зелена шума. — Бульо Марийо, Марийо, / сиви съм козици пасла / в зелена гора да бръстят, / зелена трева да пасат. Нар. пес., СбВСт, 317. бръстя се страд. Зиме овци, кози и говеда се бръстят. Ст. Младенов, БТР I , 218.

БРЪ̀СТЯ², -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Мета, чистя с бръскалка. Караколювеца бързо затисна думите ѝ: — Щяла била да тръгва... ей я Меиловата къща. Или искаш снега да ти бръстя? М. Яворски, ХСП, 8. бръстя се страд.