БРЪТВЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРЪ̀ТВЕНЕ, мн. -ия, ср. Разг. 1. Отгл. същ. от брътвя и от брътвя се; брътвеж, бръщолевене. Час не е за брътвене безцелно — / народа е готов и чака само знак! П. П. Славейков, Събр. съч. III, 36.

2. Обикн. мн. Празни, глупави приказки, думи; брътвежи, бръщолевения. Госпожа Хаджи Ровоама слушаше всички тия брътвения и се подсмиваше под мустак. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 63.