БРЪТВЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРЪ̀ТВЯ, -иш, мин. св. бръ̀твѝх, несв., прех. и непрех. Разг. 1. Говоря нещо неясно, неразбрано; бръщолевя. Чичо Митуш и Петър си тръгнаха и те към дома, а след тях, като все брътвеше нещо и се смееше с гърлестия си смях, тръгна и Аго. Й. Йовков, АМГ, 16.

2. Пренебр. Говоря празни приказки, глупости; бръщолевя, дрънкам, бърборя. — Аз, като съвестта ми е чиста, малко искам да знам, какво ще брътвят наоколо ми глупаците. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 41. Иска ѝ се да ѝ се присмее, да я подиграе поне зарад глупостите, които брътви. Й. Йовков, ПГ, 216. — Я слушай, моме, много си малка, а езикът ти мярка няма. Да не брътвиш много, че хората и за истина могат да го вземат. Ем. Коралов, ДП, 158. брътвя се страд. Брътвят се някакви неразбрани фрази. брътви се безл. от брътвя във 2 знач. Само в театъра, на сцената, често се говори, брътви — или още по-лошо — декламира, без да се знае защо, макар и там да се иска всяка дума да бъде оправдана. Н. Лилиев, Съч. III, 323.