БРЪЦНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРЪ̀ЦНУВАМ¹, -аш, несв.;бръ̀цна1, ‑еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Опасвам, изпасвам, хапвам малко, крадешком. Ставаше от среднощ и дорде другите пуснат добитъка и го изкарат на паша, Манчовите крави бяха опасли слоговете, бяха бръцнали и по малко от чуждото жито. Кр. Григоров, И, 32.

БРЪ̀ЦНУВАМ², -аш, несв.;бръ̀цна2, ‑еш, мин. св., -ах, св., непрех. Диал. Бликвам изведнъж; бризвам. Али знаеш, ал паметвиш, / кога падна, кога бухна / от скалата, по скалата? / Кърв ти бръцна от главата. Нар. пес., СбНУ ХI, 19.