БРЪ̀ЧИЦА

БРЪ̀ЧИЦА ж. Умал. от бръчка; малка, тънка бръчка. Малките бръчици около очите и устата ѝ са готови винаги да ме озарят с блага усмивка. Т. Влайков, ПР I, 58. Тя ставаше все по-бледа, прозрачна и тънка. Кожата ѝ беше добила болезнен, жълтеникав оттенък, а под очите ѝ тъмнееха сенки и бръчици. Д. Димов, Т, 146. Наистина през цялата сутрин не бе подухнал никакъв вятър, нито най-малката бръчица не се бе появила по гладкото море. П. Вежинов, ДБ, 104.

Списък на думите по буква